Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04 22:14 - Омразата в очите на хората...
Автор: bobkata158 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове:
0



 Здравейте,

  От няколко дни се чудя за какво да пиша, опитах да сътворят нещо веднъж-дваж, но уви не се получи... до сега, може би.
  Наскоро започнах да общувам с едно момиче, което някак си магически успява да покажа всичко на което държа и мисля, но досега няма смелостта да го направя. Не знам как го направи, но и се получава. Ще дам няколко примера.
  Аз не се приемам за добър човек, добрите хора не подминават боклук на улицата ако наблизо има кофа, добрите хора винаги казват на някой ако му е отворена раницата, добрите хора не стоят отстрани да гледат агресията над животните. До скоро и аз не бях добър човек, дори сега е под въпрос дали съм такъв, но се опитвам. Трите неща които изброих са началните стъпки към тази промяна за която споменах, преди ги подминават и се ядосвах сам на себе си, че не го правех, но това момиче отключи нещо в мен и това ми хареава.
  Както и да е, не това е темата за която исках да пиша, въпреки че за това момиче бих изписал много, но нека се върнем на правилната тема. Омразата в очите на хората... всеки ден пътувам много и макар и да не контактувам с хората, винаги забелязвам какво правят или как гледат, да звучи зловещо, да си представите човек който гледа хората в метрото, но пък е доста интересно. Забелязвам най-често колко са натоварени хората и как изливат омразата си без причина... И това не е само в метрото, навсякъде е така. Онзи ден в магазина купувах месо, но се забавих с избора, за което се извиних на жената на щанда, а тя ме изгледа кръвнишки, все едно съм я обидил, а малко след това когато бях на касата и касиерката изпита затруднение с маркирането на руската салата която беше в плик, защото беше изцапана най вероятно от друга спукана кутия, и реших да се извиня за причинените неудобство, отново бях изгледан лошо и не получих отговор.
  Не ме разбирайте погрешно, не мисля, че са длъжни да ми отговарят и се поставям на тяхно място, сигурен съм, че не им е приятно когато на ден минават десетки хора които се държат като задници и ги карат да се чувстват лошо, Но може би когато дойде човек който видимо съжалява, че ви създава допълнително работа и се извинява, не е нужно да показвате негативизъм, та този човек ви симпатизира...
  Не мога да си обясня защо, ако мястото на което си в момента, не ти харесва и си нещастен там, защо не промениш това? Защо продължаваш да страдаш когато няма нужда от това? Толкова ли сме глупави, че се оставяме на произвола на съдбата и избираме да страдаме, защото така е по-лесно или просто ни е страх да променим нещо?
  В момента съм на място в живота което се чувствам щастлив, минах през много неща и до скоро не се чувствах така, доскоро докато не реших, че трябва да променя нещо и го направих. Ако някога някой ме попита дали съжалявам, че се отказах да седя безучастен и просто да се пусна по вълната, да съм като всички останали, сигурен съм, че отговора ми ще е не!
  И преди да приключа, искам да кажа на тези които ще стигнете дп краят на този дълъг и скучен пост, че няма такова понятие "не мога", това е само извинение да не правим нещата от които ни е страх. Може да постигнете само толкова колкото можете да си представите, умът е вашата граница. 



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bobkata158
Категория: Лични дневници
Прочетен: 391
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031