Не знам как се се започва един блог... дали трябва да ви поздравя? Не знам... До сега не ми се е случвало често да пиша за това което мисля, но в пътите когато се е случвало се чувствах някак си странно... може би приятно, знам ли. Защо не го правя по-често ли? И това не знам. Абе общо взето много неща не знам, но пък мисля че това е нормално, все пак съм на 22, почти 23 да отбележа само, и въпреки че връстниците ми твърдят, че знаят много, аз не мога да се съглася с това относно себе си. Те младите на 22 се мислят и за зрели и възрастни, аз не мога да твърдя това за себе си, просто не го чувствам така, да узрявам и не съм тийнейджър, но едва ли съм в завършена форма... 
  Та тъй като може би се представям в момента, мисля че ще е удачно да кажа още малко за себе си. Аз съм до една степен интроверт. Не обича  да говоря много, предимно защото нямам какво да си кажа с хората, но и мълчанието ме успокоява, пък и когато говоря търся безсмислени глупости. Затова харесвам чатовете повече, там мога да обмисля какво да напиша и да го напиша до колкото мога правилно. Може би единствените разговори които харесвам това са с Човека, сещате се кои, онези които продължават по един - два часа и говорите на всякакви теми, разказвате истори... Абе подобни неща, тези разговори ми харесват и може би те са причината да не говоря особено... но да, падам си интроверт, не обичам шумните места, харесвам част от хората, но не харесвам шумните места, а може би е заради останалата част от хората, които реално не са хора, то и аз не съм кой знае какъв човек и съм наясно с това... колко пъти не съм казвал на някой че раницата му е отворена или колко боклука съм подминал на улицата когато единственото което е трябвало да направя е било да се наведа, да го взема и да го хвърля в коша покрай който минавам... Много са били и ме е яд на мене си... но се опитвам да се променя.
  Много обичам приятелите си, ей на всичко съм готов за тях, какво клише казах само, ама е така. Нямам много приятели, лесно се броят, но пък са толкова добри. Рядко се виждам с тях, но това е защото работя доста и уикенда е къс, Хаха познато нали. Но пък когато се вида с тях съм щастлив, единият от малкото моменти когато съм щастлив. Това приятелството е страшно нещо, особено когато гледам хората около мен, днес се обичат а утре не се поздравяват... но моите не са такива, чуваме се чат пат виждаме се, абе от истинските са.
  Работя в голяма компания, от онези като по филмите, седя по цял ден на едно бюро и цъкам по клавиатурата, или поне така би ме определила баба ако ме види отстрани. Може да звучи скучно, но не е, работата ми е много интересна, сложна до някаква степен и доста предизвикателна и я работя вече 8 месеца. Знаете ли, не вярвах, че мога да намеря подобна среда в която хем да изкарваш хубави пари, хем да си щастлив, ама ето на, намерих я и от няколко месеца насам съм щастлив.
  Брей как го изкарах, ще вземете да помислите, че съм накой щастливец и всичко ни е наред, но уви не е така. Аз самият съм доста сбъркан и има много теми които ако изобщо напиша, ще видите, ако изобщо ги прочетете, че наистина съм доста странен, но това че съм такъв ми харесва. Най ми харесва това, че не съм като другите. От доста време не съм употребявал алкохол и това ме кара да се чувствам добре. Не харесвам българския манталитет и висшата идея, че щом си българин трабва да пиеш всеки ден, това си е алкохолизъм, само българите сме го приели за нещо нормално, а не е.
  Също така не се интересувам от това да излиза  всяка петък и събота вечер и да ходя по дискотеките, без значение от музиката, не мога да танцувам и не виждам особено смисъл да ходя някъде и да се  преструвам, че практикувам  нещо което не мога, ако се науча може би ще си променя мнението, но за сега си остава такова.
  Аз като цяло не правя неща които нямат смисъл. Загуба на време. В живота най харесвам смисъла и логиката и да си призная ако им хванеш цаката и на двете и ги съчетаеш, живота става доста интересен и една камара врати и възгледи се отключват за теб...
Това почва да става скучно и мисля да приключа до тук, преди да стане скучно и да се откажа да пиша изобщо, може би скоро отново ще напиша нещо, може да е изблик на чувства или изразяване на мнение, може да е интересно, а може и да е изключително скучно, знае ли човек...

 До нови срещи :)